Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България

January 24, 2016

Този сборник носи битието на съборно същество – наглед ръкотворно, но достатъчно метафизично и нетемпорално, за да внушава повече благоговение, отколкото интелектуални очертания. Очевидно съчетаването на текстове ражда живота му и разгръща енергията му така, че авторите да приличат на участници в спиритичен сеанс, в който духовете говорят, а хората записват – защото културата напряга сетивата си за спиритуалното и тайно размишлява за трансцендентното, дори когато се самоопределя като рационалистична.
Несъмнено днес българската хуманитаристика се взира в Петър Дънов, Учителя, с нагласа, неприсъща за социалните ни традиции, най-близка като че ли до източнохристиянското настроение за съборност. Съборна е и конструкцията в почти всички културелни дискурси за Учителя – слово свише, което облагородява, умъдрява и съединява. Българската култура твърди, че е подготвена да пресъздаде архетипа на духовния учител. Затова българският читател има нужда от този сборник.